Може това мое виждане  да е много встрани от приоритетните

Може това мое виждане  да е доста настрана от предпочитаните актуалности на днешния ден, да простите за усукания израз, само че много по-вяло минаха тази година и двата, поместили се в един ден, празника. И Трифон Зарезан, и Свети Валентин.

Покъртителна, най-малко според  мен, сцена можеше да се види при започване на тази седмица в един пловдивски хипермаркет.   

Двама старци, остарели познати, са се видели веднага  откакто са минали през касите, с цел да си платят покупките. И двамата държат в ръцете си от типовите букетчета, които комерсиалните вериги  си доставят  преди празници като Свети Валентин, 8 март и други сходни. И печелят, като ги продават на половин цена, съпоставено с цветарските магазини и сергии.  

Старците се поглеждат в очите, поглеждат към букетчетата в ръцете си и единият от тях, с мъчно прикриван опит  да прикрие някакво стеснение, промълвява с половин уста: ”Абе, за утрешния празник (за Свети Валентин става дума) нали би трябвало по някакъв метод да се отчетем ”. 

Иска остарелият човек да употребява този не наш, само че въпреки всичко международен празник, с цел да каже или с цел да изимитира  пред брачната половинка си (най-вероятно и тя към този момент на възраст), че я обича. Купил е на ниска цена букетче, тъй като страната ни го е лишила от опцията да купи по-разкошно.

 Е, добре де, само че за какво би трябвало да изпитва  някакво стеснение от този факт?! И то пред човек на неговата възраст, и то със същото „ провинение ”.

Защото е възрастен ли? Едва ли.  Най-вероятно, тъй като е безпаричен. В държанието на бедния човек се струпват всякаквите неудобства. И това не е  нещото, зародило в днешния ни ден и в днешните, съвсем мизерни, условия на съществуването ни. Поговорката „ Цървули няма, гайда желае ” е зародила в далечните времена, когато единствената материя, от която човек е можел да си направи и обувки за тялото, и гайда за душата си, е била животинската кожа.  

Сега нашият дъртак се тормози, най-малко  според нашето въображение, от това,  като го видят с букетчето в ръце, познатите му да не кажат: ”Пари за прилична храна няма, яде от евтините кренвирши, правени от животинска пот и  дунапрен, а букет на бабичката си купил ”.

Плашат ни от епохи с Апокалипсиса. Той по-страшен ли е от беднотията?

Огледах се в пренаселения хипермаркет. Не видях младежи с букетчета. То съвсем нямаше младежи, беше море от побелели глави и глави с на ниска цена боядисани редки коси.

 Ха, кажете ми в този момент освен това състояние кое е нещото, което може да звучи по-оптимистично, даже и в нашата днешна незаслужена бедност, от това побеляла глава да стиска в треперещите си ръце букетче. За Свети Валентин! Не нашият класик Кръстьо Пишурка, а международният стихотворец Пушкин го е провъзгласил: ”Любви все возрасты  покорны ”.

А другояче младите българи ще са купили  цветя за обичаните си от прескъпите цветни пазари  на Лондон и Париж, на Испания и Гърция, на Европа и изобщо на света, в който празниците не са под грозната  сянка на помитащата всичко пред себе си беднотия.  

То и на нашенския, побратимен неотдавна със Свети Валентин, Трифон Зарезан с всяка минала година потурите му стават все по-широки. Сякаш се стопява в тях.

Не че не се вършат тържествени зарязвания на лозята на този ден. Не че не се цитират числа, съгласно които, в случай че не през идната година, след едно - две десетилетия ще залеем света с наше хубаво българско вино. Защото ние сме директните наследници на траките, а те са измислили виното и по-нататък си знаете какво следва.

Само че, в случай че се вгледате по-задълбочено в репортажите, отразяващи празника, ще видите, че формалното, тържественото зарязване на лозята се прави от господа с меки кореми и скъпи вратовръзки. И от дами, които държат лозарската ножица между  декорираните си с прескъпа ноктопластика пръсти, както се държи кристална чаша с марково пиво на първокласен  банкет.  

Трифон с потурите седи в профил, държи в ръцете си украсената със здравец и задължена да показва традицията бъклица и със служебно старание се  старае усмивката му да не наподобява тъжна.  

Тези дни медиите оповестиха проучване на Организация на обединените нации, съгласно което три четвърти от стапящото се българско  население живее в градовете. А четвъртата му четвърт, която обитава селата, е  в осмото или деветото десетилетие от виталния си път.

Тези хора с опита си и потърсилите занаят в селата братя роми движат лозарството ни. Ако не са ромите, няма лозя, няма вино, хептен го няма Трифон Зарезан.

Използвам случая да поздравя с преди малко отминалия празник на лозята  моя другар Герги Циганин. Зная, че чете вестникарските ми съчинения  по интернет. До  неговите и  на неговата тайфа от  роми ръце драпат да се докопат  всички лозари към моето село. Защото работят като хали и си схващат от работата повече от агрономите. Де да бяха в случай че не всички, то най-малко половината роми като него.

Преди години при запознанството ни той ми се докачи, че го назовавам ром и изговарям името му като Георги. Не, бе,  бате, сподели малко ядно, аз съм ром и съм Герги, хората, с които пребивавам, в никакъв случай не са ми казвали ром и Георги.

Толкова и за Зарезан.

Сега за заразяващата от ден на ден значими персони мода на неприличното държание в медиите, политиката и публичния живот.  

Съдбата или някой неин злобен пълномощник  грубо се старае всекидневно да гарнира сиромашията ни с други неприличности, от които ни облива студена пот.

Още не изчакал да отмине уплахата ни от страшния „ джендър ” на така наречен Истанбулска спогодба, този делегат на пъкъла или на  световните зли сили взе по някакъв метод мозъка на вицепремиера ни Валери Симеонов, на новоизгрялата телевизионна звезда Емил Кошлуков и на един машинист от столичния градски превоз. Но да го оставим ватмана да си пуши цигарката на работното място, щом няма друга разтуха.  

Посети ни, с цел да поддържа митингите на нашите зелени против застрояването на  Пирин, зелената евродепутатка, германка по рождение, Ска Келер. Г-н вицепремиерът ни  Симеонов счита, че зелените са  единствено някаквите, които  пречат на развиването на туризма у нас, а оттова - и на стопанската система ни. Освен това той мрази  чужденци да се бъркат в нашите български каузи, въпреки че може и да са го запознавали с правилата, върху които е основан Европейски Съюз.  

И си ненавижда индивидът с откровеността, презираща  етичната сурдинка на дипломацията и цивилизоваността. И по този начин в неговите думи и в партийната декларация, подписано от него, госпожа Келер беше наречена  „ нагла джихадистка ” и „ с несъответстващ тип ”.  

Г-н Симеонов настоя „ да изгоним зелената джихадистка Ска Келер с камионетка през Капъкуле. И по този метод потвърди, че ненапразно богатирите от северните митове са  се страхували смъртно единствено от едно-единствено нещо - да им се случи джудже да язди до тях.

 Защото нали шефът му в държавното управление, господин Борисов, беше набрал към този момент толкоз точки в упоритостта си  покрай  европредседателството ни да  се изяви и като огромен общественик, и като огромен международник. И  най-вече като новия  Балканджи Йово, който хем не дава хубава Яна на турска религия, хем и на турската религия хатъра не скършва.  

И го прави това без ятагани и без кръв и без да е учил в миналото дипломация. И таман пристигна моментът светът да регистрира този му героизъм в случай че не по-блестящ, то еднакъв на изкачването на Еверест, даже на Луната без О2, и вицето му  г-н Симеонов опръска нечисто метеното от нас, българите, на интернационалната сцена.

А многоликият Емил Кошлуков, в този момент в ролята си на  висш ефирен админ, влезе напряко с коня си в  храма  на свободата и демокрацията, т.е. медията, т.е. малкия екран. Може би тъй като интуитивно е усетил, че там  от известно  време е на мода каруцарският сленг. Вероятно възприеман като ново и по-силно въздействащо изразно средство. Нали след ерата " Кеворкян " за най-успешен под телевизионните прожектори минава господин Сашо  Диков.

Новото при господин Кошлуков е, че натовари престарелия жест с проявлението на междинен пръст с нови отзивчиви функционалности и първи го извади пред камерите.

Извини се, като разбра, че е избързал с новаторството си, само че даде обещание да си остане първосигнален при сходни на стартовата му демонстрация условия.

Логично е да се мисли, че и господин Симеонов, и господин Кошлуков с това си държание споделят - същински сме, такива сме и се държим като такива. Дали  в действителност не осъзнават, че това не е задоволително и че на заеманите от тях позиции са нужни други  лица. Както и  на Трифон Зарезан, и на Свети Валентин са нужни повече младежи. /Марица.бг